Какво е щастието?

Така добре позната тема за есе! Аз обаче се замислям от време на време без да се налага да ме изпитват по БЕЛ. За мен щастието се изразява в малките неща колкото и банално да звучи. Щастлива съм когато семейството ми е добре, нямат притеснения, усмихнати са, спокойни са. Тогава и аз мога да си отдъхна. Дааа... знам как звучи, все едно на мен разчитат да им оправям проблемите. Не е така. Просто такъв е характерът ми, защото съм страшно привързващ се човек и когато има проблем го приемам като свой. Това от друга страна носи изключително много негативи, но да се върнем на щастието! :) 

https://www.pinterest.com/pin/182677328621897884/

Обяснявам си го като чувство на спокойствие, радост, достатъчност и безвремие взети заедно. Забелязала съм, че хората очакват някой друг външен човек (любим/а, майка, баща и тн.) да ги направи щастливи и доволни от живота, а всъщност трябва да търсим ЩАСТИЕТО в самите себе си. 

Онзи ден беше 8ми март и настроението беше превъзбудено. Обикновено в такива дни всички се мъчат да правят жестове и компромиси, защото "има празник". Онзи ден и моето настроение беше приповдигнато, макар че аз не го приемам за личен празник. За мен си е ден на мама. Щастлива бях поради факта, че хората бяха усмихнати и навсякъде цареше красота, цветя, шоколадови бонбони. В същото време обаче ги имаше и онези вечно намръщени, на които нарочно се усмихвах и пожелавах весел празник. И знаете ли какво? Поне 50% от тях се усмихнаха обратно. Следователно аз бях доволна и още по-шастлива. 

Щастието, като нещо изключително относително, не може да бъде определено и вкарано в рамки, но едно е ясно - колкото по-позитивни и усмихнати сме, толкова по-красив ще става света около нас. Не съм сигурна, че мотото "Щастието обича тишината." е напълно вярно. Хората завиждат, злобеят - факт, но нека им покажем, че ако се зарадват на чуждото щастие и успех, то ще им се върне в най-близко бъдеще. Доказано е, че позитивизмът, смехът и радостта са най-доброто лекарство, наред със спокойствието. Затова нека намираме щастие в света около нас. Да се усмихваме не само в слънчевите дни. Да подаряваме цветя не само за празник и в скъпа опаковка - откраднатото цвете от градинката пред блока по време на небрежна разходка е много по-мил жест. Ако има и баба, която да ни скастри - е тогава остава и незабравим спомен! Нека бъдем по-спонтанни и да показваме на хората, че ги обичме, без притеснение и свян! А ако това не помогне шоколадовата торта определено е израз на щастие!

п.с. Международният ден на щастието се отбелязва на 20ти март съгласно резолюция 66/281 на Общото събрание на ООН от 28 юни 2012 г., в която е декларирано, че стремежът към щастие и благополучие е фундаментална цел на човечеството.

My kinf of relaxation ...

Опитвам се да крада време за себе си винаги, когато ми се удаде възможност. Въпреки сивото ежедневие и хилядите задачи, непредвидените ситуации и напрежението - там някъде, между цялата какафония и мечтата за спокойствие, има един час за възстановяване на вътрешната хармония (предимно вечер).

Ще разкрия моя начин за релакс, спокойствие и откъсване от външния свят (включително социалните медии). Списъкът с нужните неща не е голям: 

• няколко ароматни свещи; 
• чаша любим чай; 
• книжка за оцветяване и моливчета; 
• chill-out music playlist от youtube (линк към едно тричасово "парче", което открих случайно наскоро: https://www.youtube.com/watch?v=QZbuj3RJcjI&t=6220s). И още един новогодишен микс, който ме грабна веднага - https://www.youtube.com/watch?v=6QBlJ9VE_XM 

А ако навън вали, дори музика не е нужна. За протокола - обожавам, когато съм вкъщи с няколко свободни минути, час или ден (в най-добрия случай) и навън вали.

Само светлина от лампичките (по-светло е от това,
което се вижда) и лампичките + нощна лампа

За допълване на създалата се (вече) романтична атмосфера понякога включвам и сравнително новата си придобивка - коледни лампички с батерии, които закачих на тавана. От чисто практична гледна точка тези лампички и свещите ме спасиха в седмицата без ток в стаята поради повреда. 😅

А какъв е вашият начин да останете насаме с мислите си (или без тях) и да си отпочинете от външният свят?

За 8-ми Март... и още нещо!

МАМА

Косата на мама 

е светла и мека,

ръката на мама 

е нежна и лека. 

Тя много е мила

и много добра е,

даже когато 

не й се играе.

Но често до късно

мама я няма – 

тя работи в нейната 

служба голяма

и само от работа 

ми телефонира,

но това не ми стига,

то се разбира.

И истински хубаво

е в нашата къща,

само когато

тя от служба се връща

и погалва косата ми

с уморена ръка...

Когато порасна,

ще направя така, 

че тя да не работи

през целия ден...

Или нека работи, 

но нещо при мен!

Валери Петров

Международният ден на жената в България съвпада с деня на майката. За мен 8-ми март винаги ще си остане Ден на Мама. Свързвам го с тържествата в дестката градина, които се организираха в чест на всички мами. Дори помня как едно момиченце /мисля, че се казваше Виолета/ винаги плачеше когато пеехме песнички за мама. Тези толкова скъпи спомени са останали толкова дълбоко в спомените ми, винаги ще бъдат там и ще топлят сърцето ми. 

Началото на празника датира от 8 март 1857 г. в Ню Йорк, кагото се е състояла първата масова проява на жени работнички. Жените от шивашки и текстилни предприятия излизат на протест заради ниското заплащане и лошите условия на труд. Те са разпръснати от полицията, но две години по-късно на същата дата жените създават първия работнически синдикат. 

В България 8-ми март започва да се празнува след 9-ти септември 1944г и става любим празник на жените, за да почувстват признание и да се отчете приносът им в обществото. При нас, както и в Сърбия, Румъния, Босна и Херцеговина, Камерун, Чили, Хърватия и Черна Гора, 8-ми март не е официален празник, но в страни като Куба, Казахстан, Камбоджа, Китай, Грузия, Русия, Молдова, Украйна и други, празникът е обявен за официален. 

Моето послание към всички деца днес е - "Обичайте и почитайте майките си! Отделяйте по 30 минути на ден, за едно телефонно обаждане /било то и чат - нали сме модерни 😜/ или разговор на четири очи. Опитвайте се да им показвате, че те са важни и виаги ще бъдат."

А на мамите бих казала: "Давайте свобода на децата си. Те не трябва да бъдат вашите неизживяни мечти и амбиции. Обичайте ги и се опитвайте да ги разберете - и вие сте били на техните години, нали!"
Не на послдно място - мъже, ценете жените си, не ги оставяйте да страдат, не ги удряйте за нищо на света. Уважавайте майките и съпругите си! Бъдете мъже с главно "М", а не страхливци, които искат да притежават вещи. Правете изненади и подарявайте цветя не само на 8-ми март!

Весел празник! 

Честита Баба Марта!

Да сме румени, засмени, весели и здрави! 
Да обичаме, почитаме и помним българските традиции!

В този ред на мисли реших да споделя някои от легендите за мартеницата.

Та, една от тях е свързана с хан Аспарух и създаването на българската държава. Историята разказва за гълъб/сокол, изпратен от сестрата на Аспарух, Хуба. Когато Аспарух тръгнал да търси нова земя, стигнал до Дунавската равнина и ришл да се установи. По традиция трябвало да се направи жертвоприношение, за да се почете Тангра. Огънят трябвало да се запали със стръкче изсъхнал копър, но в околността не намерили токова. По това време Хуба сънувала брат си, новата земя и премеждието. Изпратила по птицата една китка копър, завързана с бял вълнен конец на крака. От нишката кракът на сокола/гълъба се наранил и прокървил. Бялата прежда се обагрила в червено. Така хан Аспарух получил китката, завързана с бяло-червен конец, на първи март. Запалил той огън както традицията повелява, а с конеца се закичил за здраве.

Другата легенда е за хан Кубрат и петте му сина. Повикал ги той и им заръчал да не се разделят, да бъдат единни. След време хуните нападнали прабългарите и взели в плен Хуба, дъщерята на Курбат. Предводителят Ашина предложил на братята да го признаят за техен владетел, с обещание да освободи Хуба и земите. Тогава братята се разединили противно на бащината разпоредба. Баян, най-големият син, признал владетеля и останал при сестра си. Другите тръгнали да търсят нова свободна земя. Преди да потеглат обаче братята се уговорили с Хуба и Баян да останат при хан Ашина докато намерят и се установят на нова земя, като Аспарух трябвало да изпрати вест по птица със завързан златен конец на крака. 

Минало се време, при Хуба долетял гълъб със завързан златен конец. Както била уговорката Баян и Хуба избягали от плен, стигнали Дунав, но били настигнати от хуните, които тръгнали да ги търсят. Хуба и Баян не знаели на къде да тръгнат и само плицата можела да им покаже пътя. Тогава Хуба вързала бал конец на крака на гълъба, брат и го пуснал, но в този момент бил прострелян от вражеска стрела и началото на конеца се оцветило в червено. Аспарух обаче бил от другата страна на реката, а хуните избягали като го видели.

Аспарух помогнал на брат си и сестра си да преминат реката, взел конеца и скъсал по едно парче от него за всичките си войни. Застанал пред войската и заявил, че с тази кръв са заплатили за неспазената повеля на Кубрат. Заръчал тази червено-бяла нишка никога да не се разделя и да бъде символ на обединения български народ.

Има различни интерпретации на тази история, но най-важното от всичко е изводът! А за мен той гласи следното: "Българите са вилек народ, който не веднъж е бил предаван от свои, но въпреки това е съществувал, съществува и ще продължи да същесвува! Въпреки трудности и проблеми има една група от хора, които се държат ръка за ръка както Пижо и Пенда и вървят в една посока. Нека бъдем заедно, нека не се разделяме, защото така сме по-силни, по-здрави, по-устойчиви!"