Здравейте, четящи!
Отдавна не съм се включвала с пост, но сега съм тук и ще разкажа за едно от хубавите места в София, където можеш спокойно да изгубиш едни 3 часа поне.
Този уикенд бях на гости в София и имах голямо желание в един от дните да се качим на лифта, който тръгва от Симеоново. Не съм се возила на лифт до сега /може би защото не карам ски/ и много исках да опитам нещо ново. Идеята беше да се качим до горе, което по информация от интернет е 20 минути, да се разходим, да пием кафе, да хапнем евентуално и да слезем пак с лифта. Обаче времето не беше с нас и тази ми прекрасна идея пропадна. 😉
Но не се отказах от дълга и продължителна разходка на място, различно от МОЛ /защото имало къде да се паркира/ 😄 Избрах си зоологическата градина - хем без кола, хем близо, хем голямо, хем интересно и отнемащо много време в ходене. За любителите на фактите - https://zoosofia.eu/ - тук има доста, както и работно време, такси и т.н.
И друг път съм ходила там, но може би защото исках дълга разходка, настроението ми беше приключенско и в същото време някак лежерно. Започнахме нашата разходка на ляво по мостчето до лебедите. Първата атракция за мен лично беше невероятната гледка към Витоша. Точно до еазерцето с лебедите има пейки, а когато погледнеш към тях се открива един от хълмовете. В нашия случай беше мрачно и на върха имаше сняг, но това прави гледката само по-красива. А сега си представете каква красота е в слънчев пролетен ден - заленина, цветя, езерце с лебеди и един величествен връх.
Продължихме към хищните птици. И тъй като маймунките за съжаление са в ремонт срещнахме щраусите, бизоните, зебрата /от която бях доста впечатлена/. Кегурото беше срамежливо или пък му беше студено и не благоволи да ни се представи, но за сметка на това голяма атракция се оказаха едни малки игриви камерунски козлета, съжителстващи с камилата. Бяха толкова игриви и симпатични, че там откарахме около 15 минути. Децата много им се радваха. А като казах деца - зоопаркът е идеалното място за мъниците. Има много детски площадки, люлки, пързалки, пейки, чист въздух /мръсен е да не се залъгваме, но пък е далече от шума на трафика/, природа...
Преди козлетата обаче отделихме време на едрите животни. Нашето посещение беше в интервала 15:00-17:00 и на места хванахме храненето на животните. Гигантите явно бяха взели дажбата си за деня и сладко си похапваха. Следваха, елени, сърнички, лопатар, муфлон, антилопа, козирог, як, понита, бяло магаре /изглежда доста странно и неестествено по мое мнение/, и разбира се стигнахме мечоците. Една от мечките доволно позираше на посетителите и всички се снимаха с нея. Не пропусна и аз естествено. Щракнахме по едно селфи с баба меца и се отправихме към птиците. Там пък тъкмо хранеха един лешояд - човекът съвсен спокойно си го погали и му даде парче месо.
Виатнамското прасенце нямаше търпение и то да си похапне. Дори когато служителката отвори, за да го нахрани, то излезе извън кочинката и направи почетна обиколко между хората. Доста забавен и сладък момент!
Котките... големите котки... обичам големи котки... всяват респект, имат очи, които нищо не изпускат. Затворени с клетките, макар нови и красиви, ми стана жал. Някак не изглеждаха много щастливи /като споменатото прасенце горе/. Новите клетки допускат хората на едно стъкло разстояние от животните буквално. Въпреки него /стъклото/, когато голямото мяу се приближи някак се отдръпваш.. ей така. за всеки случай.
В терариумите най-симпатични ми бяха сурикатите. Налазват към теб още преди да си се доближил и застават на задните си крачета. Изключителни симпатяги! Те са ми любимците!
Та, в смях и закачки... понички и царевица.. пуканки и чипс.. минаха 3 часа в разходка. Аз бях доволна, приятелят ми също /тъй като няма да го закачам в следващите няколко часа.. 😁/!
Следователно, ако имате няколко свободни часа в София някой ден, моят съвет е да не ги губите, а да ги прекарате на това забавно за малки и големи място. Действа успокоявашо, убодряващо и когато, а когато излизаш от там се чувстваш удовлетворен!
