 |
| https://i.pinimg.com/564x/09/db/38/09db38655a7de72ea81a72845714f05b.jpg |
Мили мои, на този ден преди 25 години към 21:50 аз съм се появила на бял свят! Била съм не толкова добро бебе. Още се носят митове и легенди за това как "Плачеше постоянно и какво си искала? Всичко ти давахме и ти ревеше." Емии да, още от тогава явно отстоявам това, което наистина искам да се случи и тук не говоря за незначителни всекидневни дилеми от сорта на "салата" или "спгети". Важно е знаем какво искаме... или поне какво не искаме, както е в моя случай. Аз знам какво не харесвам! Не харесвам скандали, ненужно проявени инати за глупости, не харесвам хора, които хвалят собствените си действия (мото от рода на "Умря циганката, която ме хвалеше и затова сам се хваля" не е за мен), не харесвам грах и зелен фасул, до скоро не харесвах риба. Факт е, че при добре мотивирана позиция бих могла да си променя мнението или поне да помисля нещата от друг ъгъл. И все пак спрямо другите съм била и съм си добричко и послушно. И до днес си пазя личните вещи като очите си и ако нещо им се случи рева мноооогггоооо!
Рожденият ден не е любимият ми празник. Не защото пораствам с година. Не ми е любим подари факта, че от мен се очаква да бъда весела, радостна и забавна, а на мен обикновено не ми е до това. Искам да се почувствам специална, но пък и усещам една такава тежаща върху плещите ми отговорност, че всичко трябва да е на ниво, всички да имат питиета, храна, да следя кой какво е изял/изпил, ако събитието е на заведение винаги има някой стеснителен, който гледа "да не ме набута" и се чувства неудобно. Дори като малка не съм получавала някакви WOW подаръци или бутикови торти. Още помня обаче една страхотна торта, на 10-тия ми рожден ден ако не се лъжа, с така нашумелите тогава Pokemon-и. Беше тортата мечта, имаше захарни фигурки на покемони и помня, че аз си хапнах Pikachu, разбира се. Тогава подаръците ни бяха от сорта на "магазин за левче", купувахме си чадъри, федербали, химикалки, книжки за оцветяване с моливчета (вече знаете колко обичам да оцветявам.. или ако не знаете - мнооооогооо обичам 😁), Не се сърди човече, карти за игра и разни такива простички неща. Интересното е обаче, че след това заедно тичахме с перцето и хилката до късен следобед, да не кажа вечер. Играехме карти и редяхме пасианси, ядейки пуканките от оная реклама по МСАТ - "Много обичам пуканки" 😁, дъвчехме дъвки "ШОК" без да мигаме, скачахме на 3-метрово въже 3-ма човека, докато други двама въртят, народната топка беше ежедневие.. и това се случваше до 6-ти, дори 7-ми клас. А като погледна сега децата в училище в 7-ми клас с цигара...ноо това е друга тема. Let`s be positive and joyful now!
 |
| Ей толкова много ви обичам! |
Знаете ли, че 1-ви юли е обявен за Международен ден на архитектурата през 1985. 1-ви юли също винаги се е свързвал с Джулая, което стана доста комерсиално събитие в последно време (а аз все още не съм го посрещала на морския бряг.. тъжно). В България също така се чества празникът на Св. св Козма и Дамян (или още познат като Свети Врач). Това е празникът на билкаря, народния лечител. Врачки, баячки, лечители събират и разпределят събраните по Еньов ден билки спрямо болестите, които лекуват. Вечерта срещу празника болни, недъгави и слепи преспиват в църквата, а на сутринта се измиват в аязмото. Меси се хляб, прави се курбан и се раздават за здраве. Жените не работят, за да не се разболеят семействата и домашните животни. Народните лечители не лекуват, защото се смята, че "няма да им хване лекът".
Тъй като това стана един дълъг пост, който някой едва ли ще прочете до края, но ако го направи ще се усмихне, слагам ⚈ /точка/. Ти, който четеш този последен ред - Честито! Ти успя! Надявам се не съм те отегчила до краен предел, но that`s what life is. Бъдете прекрасни, усмихнати, красиви и щастливи, празнувайте всеки ден, не само рождения и носете слънцето в себе си!
Както и да е, аз все още събирам багаж толкова лежерно, че от много мотаене ще взема дрехи за два месеца и ще забравя нещо "жизнено" важно! Но това е положението всеки път /вярвам при всички/. Важното е, че има 4 чифта бански в куфара, плажна кърпа, джапанки и къси панталони. Не знам за вас, но аз не мога да събирам багаж или да пазарувам по списък. Винаги съм се възхищавала на хората, които го правят, просто защото на мен не ми се получава. От известно време следя една млада, супер симпатична и мега вдъхновяваща влогърка Изабел. Тя често споменава, че записва всичко в дневник - задачи за деня, идеи за видеа, ангажименти и тн. Аз също се пробвах в началото на годината, но стигнах само до май месец и го зарязах. Малко ме е яд, но реално не знам как точно се води дневник. /А има толкова красиви дизайни в pinterest и клипчета в youtube с идеи./ Може би ако се науча да пиша в дневник и да работя по списък, ще подредя мислите в главата си и евентуално живота?!! Кой знае? 😂