Понякога ми се иска тя да е тук. Да поседне на дивана пред телевизора и да задреме. А когато аз се прибера с гръм и трясък, тя да се сепне с думите " Ох, ми аз съм задрямала, ма бабо."
Любими са ми моментите, в които просто сядах до нея и помагах с роненето на фасул, грах, царевица и т.н. Тя все ми казваше, че не се нуждае от помощ. Беше неуморна! Ставаше в 4 сутринта, само за да замеси така любимия тутманик. Знаеше, че го обожавам и абсолютно всеки път когато си ходех на село ме чакаше цяла тава още топла. Тя обожаваше да готви и готвеше неземно вкусно. Страшно много съжалявам, че не записах някоя и друга рецепта, но пък съм наследила "готварския ген". Смея да кажа, че всичко до момента ми се получава и то добре.
Тя беше от онези баби, които дават мило и драго да угодят на всички с яденето, не се оплакват от домакинската работа, от работата в двора, животните и всичко останало. От онези, които отглеждат най-вкусните домати и правят най-вкусната лютеница. (Само да вметна, че купена от магазина лютеница аз не можех да хапна, грам не ми харесваше!)
 |
| https://www.pinterest.com/pin/414120128230873458/ |
В очите и винаги имаше топлина, добродушие, спокойствие, никаква суета, ама никаква! Тя не познаваше думата преднамереност. Винаги говореше това, което чувстваше. Обичам такива чисти души като нея. За жалост обаче ги срещам все по-рядко. Аз самата се припознавам в нея. Много искам да остана толкова чиста, колкото беше тя. Много искам моите деца и внуци да ме чувстват по такъв начин. Това би била "моята изпълнена мисия в живота". Приела съм доста отдавна това предизвикателство /за цял живот/ - да бъда мила, добра, чувствителна, съчувстваща по-скоро, да не съдя прибързано, да не обвинявам, да излъчвам топлина, да бъда искрена. Проблемът обаче при мен е, че суетата я има, дори и в малка доза. Мога да си призная дори, че ме е срам да се разплача, да покажа емоция, а не трябва! Все още работя над този мой минус. Ще питате защо минус като в днешно време трябва да се внимава, има силна конкуренция, не знаеш кой какво ти мисли и дали нарочно няма да развали нещата? Ами минус, защото на мен всички емоции ми идват в повече и обикновено рева сама вечер било то и от щастие.
Но да не се отклоняваме от темата, защото и без това вече постът е твърде дълъг!
Скоро прочетох цитат, който (по памет) гласеше така: "Не обвинявайте днешната младеж, която играе на Playstation, а не в парка, говори си с emoji-та, а не на живо, защото днешните баби правят селфита, а не тутманици и се разхождат в мола, а не на полето." И се замислих.. Къде са истинските баби? Те изчезват! Искам такава истинска баба за детето си. Искам аз да бъда такава баба, да готвя и да имам градинка, да посрещам и изпращам внуци с истински домати, да прегръщам така, както мен ме прегръщаше баба - една простичка прегръдка за мен сега е целия свят. Забелязали ли сте, че сме спрели да се прегръщаме и да си "даваме" време един на друг просто да си мълчим и да ни е приятно. Обожавах прегръдките на баба. Лягах на гърдите й, а тя ме обгръщаше с ръце, дори когато вече не се събирах в скута й. Усещах как сърцето и бие, а тя излъчваше спокойствие. Тогава си пожелавах то никога да не спира да бие.
 |
| https://www.pinterest.com/pin/554294666608760741/ |
Не ми беше тежко когато тя си отиде, защото знам, че тя ме гледа и ме пази. Знам, че не ми се сърди, защото никога не съм я виждала да се сърди за каквото и да е. Знам, че тя е на едно по-добро място, на най-хубавото.... или поне така ми се иска. Със сигурност за такива хора като нея, чисти и искрени, се пази най-хубавото място! Вярвам, че тя ни пази и ни помага! Вярвам, че тя е моята звездичка, все пак носим една и съща първа буквичка. Тя винаги се радваше на успехите ми все едно съм направила нещо непосилно за едно дете и ето ме сега, бабо, вече съм на 25, светът, в който живея не е този, в който си живяла ти и няма как да бъде. Но с твоя помощ и пример вярвам, че ще го направя по-добър.. или поне ще опитам. Знам, че ме гледаш всеки ден, вече завършила, с работа, кола и тепърва много други успехи.
И за да не завършвам негативно, тъжно по-скоро, и със сълзи в очите още сега ще звънна на по-съвременната баба, за да я чуя. Вие направете същото и при първа възможност (без извинения и оправдания) тичайте на село!
