По темата с неисканото мнение... Случвало ли ви се е някой (най-вече от семейството) да "споделя" натъртвайки така уж леко правилното и неправилното в живота, да ви дава наклон, да иска нещата да се случват така, защото така се случвали винаги? Е, да, случвало ви се е, нали? Да, на мен също. Все по-често. Изнервящо е. Особено когато не се чувствам добре от факта, че животът ми е влязъл в коловоза на сивото ежедневие - вкъщи, на работа, вкъщи, на работа, кафе (евентуално), вкъщи, някоя друга среща и до там!
Имам спешна нужда от кардинална промяна, но все още не знам каква... което е най-лошото. Иска ми се да избягам някъде, да съм сама за известно време. Да покажа на себе си или по-скоро на другите, че животът не е само работа, домакинство и деца. Не, че този вариант е лош, никак даже, просто за всяко нещо си има време. За някои то идва по-рано, за други - по-късно. Въпрос на личен избор, а не на хорско мнение. Та, в този ред на мисли се запитах има ли смисъл да показвам и доказвам на някого нещо? То който си е недоволен от живота си е недоволен, но другите (доволните) не трябва да обират пешкира, че видиш ли ти тайно им завиждаш.
Аз имам един голям проблем. Зациклям много често, когато няма кой "да ме бута". Лошото е, че в училище учителите те бутат да учиш, родителите - да си подреждаш стаята и да си пишеш домашните, приятелите - да излизаш, когато не ти е до излизане, а в живота няма кой да те бута, защото всеки гледа себе си. По една или друга причина с приятелите излизанията намаляват и всеки си хваща пътя. Аз обаче лесно се влияя от околните хора и ситуации. Дори когато си мисля, че ми е все тая, организмът ми реагира било то с висока температура, замаяност и променливо кръвно налягане. Подсъзнателно съм едно крехко животинче (земноводно по-скоро, нали съм Раче). По същия начин е с тази чиста и искрена завист от моя страна към хора, които, може би привидно, са щастливи или поне така изглеждат. Приязнавам си, наистина има моменти, в които се питам "Добре защо на мен не ми се случват такива готини неща, като годеж, брак и деца? Защо не пътуваме толкова много?" .. и не е до парите.. става и с малко + добра организация.. "Защо те изглеждат толкова безгрижни, а аз се чувствам като пенсионер?" Истината е, че прекалено много се фокусирам върху другите, а не искам. Искрено не искам. Не искам брак и деца (сега). Не ми е толкова важно да пътувам по Малдиви и Дубай, но нещо ми липсва и това нещо никой не може да ми го даде.. или пък не се е появил правилният човек, който да ме мотивира достатъчно много. ** и тук се усещам, че отново пиша за някой .. "правилният човек" ... ахх.. Навсякъде пише, че мотивацията е вътре в нас и само трябва да я намерим. Е, аз още я търся, опитвам това онова - без успех. Няма да се откажа толкова бързо, че имам цял един живот за живеене, но все пак да вземе да се появи вече, защото нещо не ми е ОК така! Енергията, която хабя "за другите", мога да използвам за себе си, а не го правя и се ядосвам на себе си. Рачешка му работа.
След дълги излияния, без смисъл може би, казвам бай-бай, че трябва да се спи. По ирония на съдбата съм работа утре.. от рано. Та, лека нощ на всички, преместете фокуса върху личното щастие и бъдете позитивни!
Няма коментари:
Публикуване на коментар