Да водиш или да бъдеш воден?

Преди известно време се запитах какво очаквам аз от една връзка/приятелство, дали съм окей с познатите и приятелите си, какви интереси споделяме и какво де факто ни събира. Оказа се, че мога да си отговоря до някъде на тези въпроси. 

https://www.pinterest.com/pin/335870084707363235/

Общо взето за мен резултатите са такива:

1. Мога да разделя познатите/приятелите си на няколко групи като във всяка от тях се чувствам добре (зависи от настроението ми към момента). Едните са тези, които ходят по кръчми и дискотеки, нощни птици (в никакъв случай разхайтени чалгаджии както е общоприето). Готино е когато ти се "избухва като едно време" да има на кого да се обадиш. Другите са хора, с които мога да седна на непретенциозно арт барченце с бира и картофки или вино и салата, или лимонада и фрапе. Такива хора са "айляк" както се казва по пловдивски, не ме натоварват психически, смеем се на намеци, шеги и спомени и когато се разделим ми е леко на душата. Забравям за проблеми и неприятности. С тях обаче понякога осъзнавам и колко скучен е животът ми всъщност и как трябва да излизам по-често с такива позизтивни хора. Третата група, може би най-неприятната, са такива, които са вечно недоволни от нещо. Винаги те работят най-много за най-малко пари, времето е топло/студено - никога по техен тертип, все за тях любов няма и животът им е прецекан. Ще се запитате защо се чувствам добре в такава негативна обстановка? Да, не влияе винаги добре, но тук е моментът, в който осъзнавам колко доволна/недоволна съм аз от своя собствен живот и преживявания, какво мога да подобря. Другото, което ми доставя удоволствие, е да ги накарам да погледнат от светлата страна на нещата. Ден без нощ няма, черно без бяло няма, добро без зло няма. 
2. С повечето от хората, с които обичам да прекарвам времето си, се разбираме с поглед, дума, фраза. Вместо "погледни наляво, за да видиш мацката с готината рокля", просто изкривявам поглед /наляво/ и съобщението е прието. Готино е когато приятелите ти те разбират без думи, знаят как мислиш и как би реагирал в определена ситуация. Това, от една страна, се постига в годините, от друга обаче просто има хора, които не/разбират от намеци и никога не се научават, защото го смятат за ненужно. Е, когато не разбират.. се получават кофти ситуации на неразбрани съобщения и тъпи обяснения на елементарни неща пред хората, които, най-вероятно, не е трябвало да разбират за какво става дума.
3. Може би най-важното нещо, което разбрах, е, че предпочитам по-скоро да бъда водена, отколкото да водя. Предпочитам да оставам в сянка и да "слушам", да не взимам винаги аз решения.. не че не ми харесва, но ми идва в повече понякога. Доста натоварващо ми става, когато виждам, че човекът до мен или компанията няма претенции, не знаят какво искат, все им е тая и аз трябва да реша. Обичам да съм душата на компанията, винаги имам какво да кажа, но никога на всяка цена и когато има по-силен характер от мен, по-наперен човек (не с високо самувствие, а просто по-отворен да кажем) не се чувствам зле, а напротив. 

Това са част от нещата, за които се сетих на prima vista. Не са малко. Опознала съм себе си до една задоволителна степен. Опитвам се да се уча от всичко около мен. Убеждавам се и се разубеждавам сама. Харесват ми дейни хора, но самата аз не съм толкова дейна, колкото ми се иска. Все още търся това, в което съм най-добра. Наблюдавам другите, техните успехи и провали и се чудя кога и аз ще започна да действам, а не само да гледам. Но, това е тема на друг пост... или просто чакам някой, който да ме води! 😉