Октомври е!

Закуска - идеалка!

Здравейте, здравословни рачовци!

Беше ми кулинарно и си сътворих палачинки с банан и протеин вместо брашно. От опит знам, че е разкъсват и не ми пукаше този път. Гледах едно кулинарно предаване и там правиха така наречените палачинки Кайзершмарн /или бъркани палачинки/, което ще рече, че палачинката не се обръща цяла, а се разкъсва и се сервира на парченца. Това е виенси десерт и историята му започва след провал в кухнята. Жената на австрийския кайзер Франц Йосиф 1 искала да му приготви палачинки, но не се славела с готварски умения и съответно не успяла да ги обърне. Затова решила да ги разкъса и му ги паднесла със сладко. Той пък много ги харесал и тава станал любимият му десерт. 

Та и аз тъй - протеинови бананови Кайзершмарн палачинки ала Crabby! Страшно вкусни са!

Рецепта: 
2 банана
2 яйца
доза протеин на прах Wellness by Oriflame

1 ч.л. фъстъчено масло (по желание) 

канела (по желание) 

п.с. Само да отбележа - не са изгорели, просто такива стават банановите палачинки /поне при мен/.

Аз редовно си правя овесени ядки с протеинов микс от Oriflame. Ще питате защо е нужно да приемам протеин, въпреки че не тренирам. Отговорът - Препоръчителният дневен прием на протеин е от 0,8 - 1 грама на килограм телесно тегло. Това ще рече, че ако не тренирам трябва да приемам 46г. (при тегло 60кг.) протеин на ден.

Enjoy! Ако и вие ги опитате, ще се радвам на обратна връзка дали са ви харесали, лесно ли ги приготвихте, ще повторите ли. 

Story for an Аgel 👼

Понякога ми се иска тя да е тук. Да поседне на дивана пред телевизора и да задреме. А когато аз се прибера с гръм и трясък, тя да се сепне с думите " Ох, ми аз съм задрямала, ма бабо."

Любими са ми моментите, в които просто сядах до нея и помагах с роненето на фасул, грах, царевица и т.н. Тя все ми казваше, че не се нуждае от помощ. Беше неуморна! Ставаше в 4 сутринта, само за да замеси така любимия тутманик. Знаеше, че го обожавам и абсолютно всеки път когато си ходех на село ме чакаше цяла тава още топла. Тя обожаваше да готви и готвеше неземно вкусно. Страшно много съжалявам, че не записах някоя и друга рецепта, но пък съм наследила "готварския ген". Смея да кажа, че всичко до момента ми се получава и то добре.

Тя беше от онези баби, които дават мило и драго да угодят на всички с яденето, не се оплакват от домакинската работа, от работата в двора, животните и всичко останало. От онези, които отглеждат най-вкусните домати и правят най-вкусната лютеница. (Само да вметна, че купена от магазина лютеница аз не можех да хапна, грам не ми харесваше!) 

https://www.pinterest.com/pin/414120128230873458/

В очите и винаги имаше топлина, добродушие, спокойствие, никаква суета, ама никаква! Тя не познаваше думата преднамереност. Винаги говореше това, което чувстваше. Обичам такива чисти души като нея. За жалост обаче ги срещам все по-рядко. Аз самата се припознавам в нея. Много искам да остана толкова чиста, колкото беше тя. Много искам моите деца и внуци да ме чувстват по такъв начин. Това би била "моята изпълнена мисия в живота". Приела съм доста отдавна това предизвикателство /за цял живот/ - да бъда мила, добра, чувствителна, съчувстваща по-скоро, да не съдя прибързано, да не обвинявам, да излъчвам топлина, да бъда искрена. Проблемът обаче при мен е, че суетата я има, дори и в малка доза. Мога да си призная дори, че ме е срам да се разплача, да покажа емоция, а не трябва! Все още работя над този мой минус. Ще питате защо минус като в днешно време трябва да се внимава, има силна конкуренция, не знаеш кой какво ти мисли и дали нарочно няма да развали нещата? Ами минус, защото на мен всички емоции ми идват в повече и обикновено рева сама вечер било то и от щастие. 

Но да не се отклоняваме от темата, защото и без това вече постът е твърде дълъг!

Скоро прочетох цитат, който (по памет) гласеше така: "Не обвинявайте днешната младеж, която играе на Playstation, а не в парка, говори си с emoji-та, а не на живо, защото днешните баби правят селфита, а не тутманици и се разхождат в мола, а не на полето." И се замислих..  Къде са истинските баби? Те изчезват! Искам такава истинска баба за детето си. Искам аз да бъда такава баба, да готвя и да имам градинка, да посрещам и изпращам внуци с истински домати, да прегръщам така, както мен ме прегръщаше баба - една простичка прегръдка за мен сега е целия свят. Забелязали ли сте, че сме спрели да се прегръщаме и да си "даваме" време един на друг просто да си мълчим и да ни е приятно. Обожавах прегръдките на баба. Лягах на гърдите й, а тя ме обгръщаше с ръце, дори когато вече не се събирах в скута й. Усещах как сърцето и бие, а тя излъчваше спокойствие. Тогава си пожелавах то никога да не спира да бие.

https://www.pinterest.com/pin/554294666608760741/

Не ми беше тежко когато тя си отиде, защото знам, че тя ме гледа и ме пази. Знам, че не ми се сърди, защото никога не съм я виждала да се сърди за каквото и да е. Знам, че тя е на едно по-добро място, на най-хубавото.... или поне така ми се иска. Със сигурност за такива хора като нея, чисти и искрени, се пази най-хубавото място! Вярвам, че тя ни пази и ни помага! Вярвам, че тя е моята звездичка, все пак носим една и съща първа буквичка. Тя винаги се радваше на успехите ми все едно съм направила нещо непосилно за едно дете и ето ме сега, бабо, вече съм на 25, светът, в който живея не е този, в който си живяла ти и няма как да бъде. Но с твоя помощ и пример вярвам, че ще го направя по-добър.. или поне ще опитам. Знам, че ме гледаш всеки ден, вече завършила, с работа, кола и тепърва много други успехи. 

И за да не завършвам негативно, тъжно по-скоро, и със сълзи в очите още сега ще звънна на по-съвременната баба, за да я чуя. Вие направете същото и при първа възможност (без извинения и оправдания) тичайте на село! 

Стягам багажа и дим да ме няма!

Добро утро, малки раченца! Въпреки че е 12 часа на обяд, аз все още пия кафе и се разхождам по пижама. Събота е and I don`t care about anything! Знаете ли какво - цяла седмица /уау колко много 😏/ ще си почивам и няма да ходя на работа. Цяла седмица ще ходя на плаж, ще пия фрапенца и коктейлчета и ще ми е хубаво! Само да кажа на всички работодатели - една седмица изобщо не е достатъчна, вече и аз съм на това мнение, пък и учени са го доказали. ❤

Както и да е, аз все още събирам багаж толкова лежерно, че от много мотаене ще взема дрехи за два месеца и ще забравя нещо "жизнено" важно! Но това е положението всеки път /вярвам при всички/. Важното е, че има 4 чифта бански в куфара, плажна кърпа, джапанки и къси панталони. Не знам за вас, но аз не мога да събирам багаж или да пазарувам по списък. Винаги съм се възхищавала на хората, които го правят, просто защото на мен не ми се получава. От известно време следя една млада, супер симпатична и мега вдъхновяваща влогърка Изабел. Тя често споменава, че записва всичко в дневник - задачи за деня, идеи за видеа, ангажименти и тн. Аз също се пробвах в началото на годината, но стигнах само до май месец и го зарязах. Малко ме е яд, но реално не знам как точно се води дневник. /А има толкова красиви дизайни в pinterest и клипчета в youtube с идеи./ Може би ако се науча да пиша в дневник и да работя по списък, ще подредя мислите в главата си и евентуално живота?!! Кой знае? 😂

But that is how the life goes! I am going to the beach and you are going to work/school. 😋 

Sorry.. not my fault 💕 Love you и още повече ще ви обичам от плажа!

п.с. Кажете ми вие как събирате багаж? При мен вече стана ясно, че е хаос, шок и ужас.  

Честит рожден ден... на мен!!

https://i.pinimg.com/564x/09/db/38/09db38655a7de72ea81a72845714f05b.jpg

Мили мои, на този ден преди 25 години към 21:50 аз съм се появила на бял свят! Била съм не толкова добро бебе. Още се носят митове и легенди за това как "Плачеше постоянно и какво си искала? Всичко ти давахме и ти ревеше." Емии да, още от тогава явно отстоявам това, което наистина искам да се случи и тук не говоря за незначителни всекидневни дилеми от сорта на "салата" или "спгети". Важно е знаем какво искаме... или поне какво не искаме, както е в моя случай. Аз знам какво не харесвам! Не харесвам скандали, ненужно проявени инати за глупости, не харесвам хора, които хвалят собствените си действия (мото от рода на "Умря циганката, която ме хвалеше и затова сам се хваля" не е за мен), не харесвам грах и зелен фасул, до скоро не харесвах риба. Факт е, че при добре мотивирана позиция бих могла да си променя мнението или поне да помисля нещата от друг ъгъл. И все пак спрямо другите съм била и съм си добричко и послушно. И до днес си пазя личните вещи като очите си и ако нещо им се случи рева мноооогггоооо!

Рожденият ден не е любимият ми празник. Не защото пораствам с година. Не ми е любим подари факта, че от мен се очаква да бъда весела, радостна и забавна, а на мен обикновено не ми е до това. Искам да се почувствам специална, но пък и усещам една такава тежаща върху плещите ми отговорност, че всичко трябва да е на ниво, всички да имат питиета, храна, да следя кой какво е изял/изпил, ако събитието е на заведение винаги има някой стеснителен, който гледа "да не ме набута" и се чувства неудобно. Дори като малка не съм получавала някакви WOW подаръци или бутикови торти. Още помня обаче една страхотна торта, на 10-тия ми рожден ден ако не се лъжа, с така нашумелите тогава Pokemon-и. Беше тортата мечта, имаше захарни фигурки на покемони и помня, че аз си хапнах Pikachu, разбира се. Тогава подаръците ни бяха от сорта на "магазин за левче", купувахме си чадъри, федербали, химикалки, книжки за оцветяване с моливчета (вече знаете колко обичам да оцветявам.. или ако не знаете - мнооооогооо  обичам 😁), Не се сърди човече, карти за игра и разни такива простички неща. Интересното е обаче, че след това заедно тичахме с перцето и хилката до късен следобед, да не кажа вечер. Играехме карти и редяхме пасианси, ядейки пуканките от оная реклама по МСАТ - "Много обичам пуканки" 😁, дъвчехме дъвки "ШОК" без да мигаме, скачахме на 3-метрово въже 3-ма човека, докато други двама въртят, народната топка беше ежедневие.. и това се случваше до 6-ти, дори 7-ми клас. А като погледна сега децата в училище в 7-ми клас с цигара...ноо това е друга тема. Let`s be positive and joyful now!

Ей толкова много ви обичам!

Знаете ли, че 1-ви юли е обявен за Международен ден на архитектурата през 1985. 1-ви юли също винаги се е свързвал с Джулая, което стана доста комерсиално събитие в последно време (а аз все още не съм го посрещала на морския бряг.. тъжно). В България също така се чества празникът на Св. св Козма и Дамян (или още познат като Свети Врач). Това е празникът на билкаря, народния лечител. Врачки, баячки, лечители събират и разпределят събраните по Еньов ден билки спрямо болестите,  които лекуват. Вечерта срещу празника болни, недъгави и слепи преспиват в църквата, а на сутринта се измиват в аязмото. Меси се хляб, прави се курбан и се раздават за здраве. Жените не работят, за да не се разболеят семействата и домашните животни. Народните лечители не лекуват, защото се смята, че  "няма да им хване лекът".

Тъй като това стана един дълъг пост, който някой едва ли ще прочете до края, но ако го направи ще се усмихне, слагам ⚈ /точка/. Ти, който четеш този последен ред - Честито! Ти успя! Надявам се не съм те отегчила до краен предел, но that`s what life is. Бъдете прекрасни, усмихнати, красиви и щастливи, празнувайте всеки ден, не само рождения и носете слънцето в себе си! 

Лесно, вкусно, бързо и ... протеиново

Представям ви една рецептичка, която естествено си обърнах през собствена призма. Преди едно известно време, да кажем месец, бях мотивирана да ям "здравословни храни", "фитнес храни" или там както ви харесва. Исках да си направя примерно меню за седмицата с 3-4 хранения на ден и по възможност лесни и бързи за изпълнение. 

Първото нещо, което много исках да пробвам, беше протеиново енергийно блокче... блокчета - за цялата седмица.

Съставки:

1. сурови ядки /орехи, бадеми, кашу, лешник/ - аз ползвах микс "ядки + плодове" от магазина  - към 150/200г.
2. сушени червени боровинки - 50г. (стафиди)
3. фурми - 60г. (по рецепта) - дефакто сложих към 10бр
4. супена лъжица мед (може и повече, тъй като аз лично обичам сладкото)
5. сусамов тахан - 3 с.л.
6. чия/овесени ядки - 5 с.л.
7. протеин на прах - 2 мерителни лъжици (по 18г е дозата на протеина, който аз ползвам - https://bg.oriflame.com/products/product?code=36169)

Тавата е готова за хладилника /или фризера/.

По рецепта има още кокосови стърготини (които забравих и ме хвана яд) 😋 и 2 с.л. лимонов сок (който също не добавих). По  желание могат да се добавят семки разни или фъстъчено масло.

А сега след всички мерки е време да кажа, че аз не ги ползвам и правя всичко на око. 😂

Първо смлях ядките на ситно, нарязах сушените плодове и след това, разбира се, смесих всичко "до хомогенна смес". 😆 Сместта стана по-лепкава отколкото предполагах. Не съм сигурна каква точно трябваше да бъде, но определено резултатът беше мега вкусен. В малка тавичка/формичка сложих хартия за печене, за да бъде по-лесно изкарването после. Изсипаната вътре смес притиснах хубаво, за да може да стегне и да се нареже на правоъгълничета. Престоя в хладилник към .. нямам идея колко, но достатъчно, че да не е меко. Всеки един правоъгълник увих в хартия за печене, за да е по-лесно да се хапва без цапане и си облизахме пръстите! Enjoy!

п.с. За тези, които броят калории (като мен от 2 седмици), това нещо общо наброява към 2200 калории, съответно аз го разделих на 12 броя - т.е. максимум калориен прием от 1 бар-че 200 кал. (за да сме по-точни - 2169/12=180.75cal.)

Waiting for motivation for "protein bars - part 2"!

Да водиш или да бъдеш воден?

Преди известно време се запитах какво очаквам аз от една връзка/приятелство, дали съм окей с познатите и приятелите си, какви интереси споделяме и какво де факто ни събира. Оказа се, че мога да си отговоря до някъде на тези въпроси. 

https://www.pinterest.com/pin/335870084707363235/

Общо взето за мен резултатите са такива:

1. Мога да разделя познатите/приятелите си на няколко групи като във всяка от тях се чувствам добре (зависи от настроението ми към момента). Едните са тези, които ходят по кръчми и дискотеки, нощни птици (в никакъв случай разхайтени чалгаджии както е общоприето). Готино е когато ти се "избухва като едно време" да има на кого да се обадиш. Другите са хора, с които мога да седна на непретенциозно арт барченце с бира и картофки или вино и салата, или лимонада и фрапе. Такива хора са "айляк" както се казва по пловдивски, не ме натоварват психически, смеем се на намеци, шеги и спомени и когато се разделим ми е леко на душата. Забравям за проблеми и неприятности. С тях обаче понякога осъзнавам и колко скучен е животът ми всъщност и как трябва да излизам по-често с такива позизтивни хора. Третата група, може би най-неприятната, са такива, които са вечно недоволни от нещо. Винаги те работят най-много за най-малко пари, времето е топло/студено - никога по техен тертип, все за тях любов няма и животът им е прецекан. Ще се запитате защо се чувствам добре в такава негативна обстановка? Да, не влияе винаги добре, но тук е моментът, в който осъзнавам колко доволна/недоволна съм аз от своя собствен живот и преживявания, какво мога да подобря. Другото, което ми доставя удоволствие, е да ги накарам да погледнат от светлата страна на нещата. Ден без нощ няма, черно без бяло няма, добро без зло няма. 
2. С повечето от хората, с които обичам да прекарвам времето си, се разбираме с поглед, дума, фраза. Вместо "погледни наляво, за да видиш мацката с готината рокля", просто изкривявам поглед /наляво/ и съобщението е прието. Готино е когато приятелите ти те разбират без думи, знаят как мислиш и как би реагирал в определена ситуация. Това, от една страна, се постига в годините, от друга обаче просто има хора, които не/разбират от намеци и никога не се научават, защото го смятат за ненужно. Е, когато не разбират.. се получават кофти ситуации на неразбрани съобщения и тъпи обяснения на елементарни неща пред хората, които, най-вероятно, не е трябвало да разбират за какво става дума.
3. Може би най-важното нещо, което разбрах, е, че предпочитам по-скоро да бъда водена, отколкото да водя. Предпочитам да оставам в сянка и да "слушам", да не взимам винаги аз решения.. не че не ми харесва, но ми идва в повече понякога. Доста натоварващо ми става, когато виждам, че човекът до мен или компанията няма претенции, не знаят какво искат, все им е тая и аз трябва да реша. Обичам да съм душата на компанията, винаги имам какво да кажа, но никога на всяка цена и когато има по-силен характер от мен, по-наперен човек (не с високо самувствие, а просто по-отворен да кажем) не се чувствам зле, а напротив. 

Това са част от нещата, за които се сетих на prima vista. Не са малко. Опознала съм себе си до една задоволителна степен. Опитвам се да се уча от всичко около мен. Убеждавам се и се разубеждавам сама. Харесват ми дейни хора, но самата аз не съм толкова дейна, колкото ми се иска. Все още търся това, в което съм най-добра. Наблюдавам другите, техните успехи и провали и се чудя кога и аз ще започна да действам, а не само да гледам. Но, това е тема на друг пост... или просто чакам някой, който да ме води! 😉

Карай колело, подари добро

Нека ви запозная с една инициатива на Костадин Николов (да се изфукам, че го познававам, пък..  и се гордея ужасно много с такива хора като него), който съчетава полезното с приятното! Той кара колело, защото му харесва, но обвързва това негово хоби с нещо полезно за обществото. На 1ви юни Денят на детето /датата, разбира се, не е случайна/ той потегля на двуседмична обиколка в Македония /Република Северна Македония, за да сме политкоректни/ с колело, с цел да привлече внманието на обществото към състоянието на център "Майка и бебе" в град Габрово.

"Карай колело, подари добро" е кампания за събиране на средства, по-точно 15 000 лв., които ще се използват за ремонт на център "Майка и бебе" в Габрово. Звено "Майка и бебе" гр. Габрово е социална услуга, осигурена от "SOS Детски селища България". Тя предоставя център за временно настаняване на бременни и майки в риск да изоставят децата си.

Кризисният център плаче за основни ремонтни дейности като дограма, баня в окаяно състояние, негодна за възрастни, камоли бебета, стени, пропити с влага и мухъл и т.н. 

За целите на кампанията и постигането им се грижи огромен екип, който, разбира се, е помислил и за мисленето на един средно статистически човек, който е готов да даде, но "ако получи нещо в замяна ще е още по-добре". Та, на сайта на кампанията има една електронна книжка, гайд, справочник, който както иска да я нарече, "Как да пътуваме с колело?" В нея има всичко необходимо за едно пътуване като съвети, списъци с нужните дрехи, аксесоари, приложения и т.н. --> https://www.podaridobro.org/store/

Нещо повече - написана е на база личен опит, тъй като Коцето вече беше на обиколка из Европа за месец с колело миналата година /и написа книга с преживяванията си http://borsabolid.com/bg/kategorii/24596-sshastlivcite-ne-karat-kolelo.html/ ... тъй че може да бъде достоверен източник за такъв тип информация!

Повече информация за кампанията и начините, по които всеки може да помогне:

https://www.podaridobro.org/

Facebook станица:

https://www.facebook.com/podaridobro1/

Instagram:

https://www.instagram.com/podaridobro/

неисканото мнение... и други излияния

По темата с неисканото мнение... Случвало ли ви се е някой (най-вече от семейството) да "споделя" натъртвайки така уж леко правилното и неправилното в живота, да ви дава наклон, да иска нещата да се случват така, защото така се случвали винаги? Е, да, случвало ви се е, нали? Да, на мен също. Все по-често. Изнервящо е. Особено когато не се чувствам добре от факта, че животът ми е влязъл в коловоза на сивото ежедневие - вкъщи, на работа, вкъщи, на работа, кафе (евентуално), вкъщи, някоя друга среща и до там!

Имам спешна нужда от кардинална промяна, но все още не знам каква... което е най-лошото. Иска ми се да избягам някъде, да съм сама за известно време. Да покажа на себе си или по-скоро на другите, че животът не е само работа, домакинство и деца. Не, че този вариант е лош, никак даже, просто за всяко нещо си има време. За някои то идва по-рано, за други - по-късно. Въпрос на личен избор, а не на хорско мнение. Та, в този ред на мисли се запитах има ли смисъл да показвам и доказвам на някого нещо? То който си е недоволен от живота си е недоволен, но другите (доволните) не трябва да обират пешкира, че видиш ли ти тайно им завиждаш.

Аз имам един голям проблем. Зациклям много често, когато няма кой "да ме бута". Лошото е, че в училище учителите те бутат да учиш, родителите - да си подреждаш стаята и да си пишеш домашните, приятелите - да излизаш, когато не ти е до излизане, а в живота няма кой да те бута, защото всеки гледа себе си. По една или друга причина с приятелите излизанията намаляват и всеки си хваща пътя. Аз обаче лесно се влияя от околните хора и ситуации. Дори когато си мисля, че ми е все тая, организмът ми реагира било то с висока температура, замаяност и променливо кръвно налягане. Подсъзнателно съм едно крехко животинче (земноводно по-скоро, нали съм Раче). По същия начин е с тази чиста и искрена завист от моя страна към хора, които, може би привидно, са щастливи или поне така изглеждат. Приязнавам си, наистина има моменти, в които се питам "Добре защо на мен не ми се случват такива готини неща, като годеж, брак и деца? Защо не пътуваме толкова много?" .. и не е до парите.. става и с малко + добра организация.. "Защо те изглеждат толкова безгрижни, а аз се чувствам като пенсионер?" Истината е, че прекалено много се фокусирам върху другите, а не искам. Искрено не искам. Не искам брак и деца (сега). Не ми е толкова важно да пътувам по Малдиви и Дубай, но нещо ми липсва и това нещо никой не може да ми го даде.. или пък не се е появил правилният човек, който да ме мотивира достатъчно много. ** и тук се усещам, че отново пиша за някой .. "правилният човек" ... ахх.. Навсякъде пише, че мотивацията е вътре в нас и само трябва да я намерим. Е, аз още я търся, опитвам това онова - без успех. Няма да се откажа толкова бързо, че имам цял един живот за живеене, но все пак да вземе да се появи вече, защото нещо не ми е ОК така! Енергията, която хабя "за другите", мога да използвам за себе си, а не го правя и се ядосвам на себе си. Рачешка му работа. 

След дълги излияния, без смисъл може би, казвам бай-бай, че трябва да се спи. По ирония на съдбата съм работа утре.. от рано. Та, лека нощ на всички, преместете фокуса върху личното щастие и бъдете позитивни! 

Кампания за регистрации - май 2019

Присъединете се към бизнес възможността, която Орифлейм предлага. С регистрация през май и 100БТ за месеца получавате супер продукти на минимална цена. Изборът е ваш!

За директна регистрация последвайте линк-а:
https://bg.oriflame.com/business-opportunity/become-consultant?potentialSponsor=463099

Със силата на природата да се справим с пъпките!

Със силата на природата да се справим с пъпките!

Винаги нежелани, те се появяват, когато най-малко ги очакваме – пъпките! Пробвайте новото почистващото масло за лице от серията Love Nature и ги надвийте по естествен път. С екстракт от чаено дърво с успокояващо действие и тонизиращ лайм кожата остава свежа, без зачервявания и неприятни пъпки.

Три причини до изберете Love Nature, ако сте със суха кожа

3 причини до изберете Love Nature, ако сте със суха кожа

Обичате ли кожата си…, а природата? Имаме добри новини за вас! Пробвайте най-новата серия за суха кожа от Love Nature, с която кожата ви ще бъде достатъчно хидратирана и предпазена, за да изглежда добре. Тя съдържа органичен подхранващ овес и успокояващо годжи бери. Има поне три причини, поради които ще я обикнете веднага!

Три причини да изберете Love Nature, ако сте с мазна кожа

Три причини да изберете Love Nature, ако сте с мазна кожа

Имаш мазна кожа. Искаш да пребориш Пъпките или да ограничиш акнето. Мазната кожа изисква по-специална козметика и колкото повече естествени съставки има в нея, толкова по-добре! Пробвайте най-новата серия от Love Nature с екстракти от органично чаено дърво, което почиства в дълбочина, и лайм, който матира кожата,  - формула, разработена специално за нуждите на мазната кожа. 

Три причини да изберете Love Nature, ако сте с нормална кожа

Три причини да изберете Love Nature, ако сте с нормална кожа

Ако сте с нормална кожа, имате голям късмет! 

И все пак това не означава, че не трябва да се грижите за нея. Новата серия Love Nature е с органично алое вера, което освежава, и кокосова вода, която ще хидратира кожата ви. Освен че ще поддържате красотата на кожата си с естествени съставки, тя ще ухае приятно и свежо.

В линка под снимката ще откриете 3 причини защо ще обикнете тази серия, ако сте с нормална кожа.

Неделна разходка...

Здравейте, четящи!

Отдавна не съм се включвала с пост, но сега съм тук и ще разкажа за едно от хубавите места в София, където можеш спокойно да изгубиш едни 3 часа поне.

Този уикенд бях на гости в София и имах голямо желание в един от дните да  се качим на лифта, който тръгва от Симеоново. Не съм се возила на лифт до сега /може би защото не карам ски/ и много исках да опитам нещо ново. Идеята беше да се качим до горе, което по информация от интернет е 20 минути, да се разходим, да пием кафе, да хапнем евентуално и да слезем пак с лифта. Обаче времето не беше с нас и тази ми прекрасна идея пропадна. 😉

Но не се отказах от дълга и продължителна разходка на място, различно от МОЛ /защото имало къде да се паркира/ 😄 Избрах си зоологическата градина - хем без кола, хем близо, хем голямо, хем интересно и отнемащо много време в ходене. За любителите на фактите - https://zoosofia.eu/ - тук има доста, както и работно време, такси и т.н.

И друг път съм ходила там, но може би защото исках дълга разходка, настроението ми беше приключенско и в същото време някак лежерно. Започнахме нашата разходка на ляво по мостчето до лебедите. Първата атракция за мен лично беше невероятната гледка към Витоша. Точно до еазерцето с лебедите има пейки, а когато погледнеш към тях се открива един от хълмовете. В нашия случай беше мрачно и на върха имаше сняг, но това прави гледката само по-красива. А сега си представете каква красота е в слънчев пролетен ден - заленина, цветя, езерце с лебеди и един величествен връх.

 Продължихме към хищните птици. И тъй като маймунките за съжаление са в ремонт срещнахме щраусите, бизоните, зебрата /от която бях доста впечатлена/. Кегурото беше срамежливо или пък му беше студено и не благоволи да ни се представи, но за сметка на това голяма атракция се оказаха едни малки игриви камерунски козлета, съжителстващи с камилата. Бяха толкова игриви и симпатични, че там откарахме около 15 минути. Децата много им се радваха. А като казах деца - зоопаркът е идеалното място за мъниците. Има много детски площадки, люлки, пързалки, пейки, чист въздух /мръсен е да не се залъгваме, но пък е далече от шума на трафика/, природа... 

Преди козлетата обаче отделихме време на едрите животни. Нашето посещение беше в интервала 15:00-17:00 и на места хванахме храненето на животните. Гигантите явно бяха взели дажбата си за деня и сладко си похапваха. Следваха, елени, сърнички, лопатар, муфлон, антилопа, козирог, як, понита, бяло магаре /изглежда доста странно и неестествено по мое мнение/, и разбира се стигнахме мечоците. Една от мечките доволно позираше на посетителите и всички се снимаха с нея. Не пропусна и аз естествено. Щракнахме по едно селфи с баба меца и се отправихме към птиците. Там пък тъкмо хранеха един лешояд - човекът съвсен спокойно си го погали и му даде парче месо.

Виатнамското прасенце нямаше търпение и то да си похапне. Дори когато служителката отвори, за да го нахрани, то излезе извън кочинката и направи почетна обиколко между хората. Доста забавен и сладък момент!

Котките... големите котки... обичам големи котки... всяват респект, имат очи, които нищо не изпускат. Затворени с клетките, макар нови и красиви, ми стана жал. Някак не изглеждаха много щастливи /като споменатото прасенце горе/. Новите клетки допускат хората на едно стъкло разстояние от животните буквално. Въпреки него /стъклото/, когато голямото мяу се приближи някак се отдръпваш.. ей така. за всеки случай.

В терариумите най-симпатични ми бяха сурикатите. Налазват към теб още преди да си се доближил и застават на задните си крачета. Изключителни симпатяги! Те са ми любимците!

Та, в смях и закачки... понички и царевица.. пуканки и чипс.. минаха 3 часа в разходка. Аз бях доволна, приятелят ми също /тъй като няма да го закачам в следващите няколко часа.. 😁/!

Следователно, ако имате няколко свободни часа в София някой ден, моят съвет е да не ги губите, а да ги прекарате на това забавно за малки и големи място. Действа успокоявашо, убодряващо и когато, а когато излизаш от там се чувстваш удовлетворен!

Какво е щастието?

Така добре позната тема за есе! Аз обаче се замислям от време на време без да се налага да ме изпитват по БЕЛ. За мен щастието се изразява в малките неща колкото и банално да звучи. Щастлива съм когато семейството ми е добре, нямат притеснения, усмихнати са, спокойни са. Тогава и аз мога да си отдъхна. Дааа... знам как звучи, все едно на мен разчитат да им оправям проблемите. Не е така. Просто такъв е характерът ми, защото съм страшно привързващ се човек и когато има проблем го приемам като свой. Това от друга страна носи изключително много негативи, но да се върнем на щастието! :) 

https://www.pinterest.com/pin/182677328621897884/

Обяснявам си го като чувство на спокойствие, радост, достатъчност и безвремие взети заедно. Забелязала съм, че хората очакват някой друг външен човек (любим/а, майка, баща и тн.) да ги направи щастливи и доволни от живота, а всъщност трябва да търсим ЩАСТИЕТО в самите себе си. 

Онзи ден беше 8ми март и настроението беше превъзбудено. Обикновено в такива дни всички се мъчат да правят жестове и компромиси, защото "има празник". Онзи ден и моето настроение беше приповдигнато, макар че аз не го приемам за личен празник. За мен си е ден на мама. Щастлива бях поради факта, че хората бяха усмихнати и навсякъде цареше красота, цветя, шоколадови бонбони. В същото време обаче ги имаше и онези вечно намръщени, на които нарочно се усмихвах и пожелавах весел празник. И знаете ли какво? Поне 50% от тях се усмихнаха обратно. Следователно аз бях доволна и още по-шастлива. 

Щастието, като нещо изключително относително, не може да бъде определено и вкарано в рамки, но едно е ясно - колкото по-позитивни и усмихнати сме, толкова по-красив ще става света около нас. Не съм сигурна, че мотото "Щастието обича тишината." е напълно вярно. Хората завиждат, злобеят - факт, но нека им покажем, че ако се зарадват на чуждото щастие и успех, то ще им се върне в най-близко бъдеще. Доказано е, че позитивизмът, смехът и радостта са най-доброто лекарство, наред със спокойствието. Затова нека намираме щастие в света около нас. Да се усмихваме не само в слънчевите дни. Да подаряваме цветя не само за празник и в скъпа опаковка - откраднатото цвете от градинката пред блока по време на небрежна разходка е много по-мил жест. Ако има и баба, която да ни скастри - е тогава остава и незабравим спомен! Нека бъдем по-спонтанни и да показваме на хората, че ги обичме, без притеснение и свян! А ако това не помогне шоколадовата торта определено е израз на щастие!

п.с. Международният ден на щастието се отбелязва на 20ти март съгласно резолюция 66/281 на Общото събрание на ООН от 28 юни 2012 г., в която е декларирано, че стремежът към щастие и благополучие е фундаментална цел на човечеството.

My kinf of relaxation ...

Опитвам се да крада време за себе си винаги, когато ми се удаде възможност. Въпреки сивото ежедневие и хилядите задачи, непредвидените ситуации и напрежението - там някъде, между цялата какафония и мечтата за спокойствие, има един час за възстановяване на вътрешната хармония (предимно вечер).

Ще разкрия моя начин за релакс, спокойствие и откъсване от външния свят (включително социалните медии). Списъкът с нужните неща не е голям: 

• няколко ароматни свещи; 
• чаша любим чай; 
• книжка за оцветяване и моливчета; 
• chill-out music playlist от youtube (линк към едно тричасово "парче", което открих случайно наскоро: https://www.youtube.com/watch?v=QZbuj3RJcjI&t=6220s). И още един новогодишен микс, който ме грабна веднага - https://www.youtube.com/watch?v=6QBlJ9VE_XM 

А ако навън вали, дори музика не е нужна. За протокола - обожавам, когато съм вкъщи с няколко свободни минути, час или ден (в най-добрия случай) и навън вали.

Само светлина от лампичките (по-светло е от това,
което се вижда) и лампичките + нощна лампа

За допълване на създалата се (вече) романтична атмосфера понякога включвам и сравнително новата си придобивка - коледни лампички с батерии, които закачих на тавана. От чисто практична гледна точка тези лампички и свещите ме спасиха в седмицата без ток в стаята поради повреда. 😅

А какъв е вашият начин да останете насаме с мислите си (или без тях) и да си отпочинете от външният свят?

За 8-ми Март... и още нещо!

МАМА

Косата на мама 

е светла и мека,

ръката на мама 

е нежна и лека. 

Тя много е мила

и много добра е,

даже когато 

не й се играе.

Но често до късно

мама я няма – 

тя работи в нейната 

служба голяма

и само от работа 

ми телефонира,

но това не ми стига,

то се разбира.

И истински хубаво

е в нашата къща,

само когато

тя от служба се връща

и погалва косата ми

с уморена ръка...

Когато порасна,

ще направя така, 

че тя да не работи

през целия ден...

Или нека работи, 

но нещо при мен!

Валери Петров

Международният ден на жената в България съвпада с деня на майката. За мен 8-ми март винаги ще си остане Ден на Мама. Свързвам го с тържествата в дестката градина, които се организираха в чест на всички мами. Дори помня как едно момиченце /мисля, че се казваше Виолета/ винаги плачеше когато пеехме песнички за мама. Тези толкова скъпи спомени са останали толкова дълбоко в спомените ми, винаги ще бъдат там и ще топлят сърцето ми. 

Началото на празника датира от 8 март 1857 г. в Ню Йорк, кагото се е състояла първата масова проява на жени работнички. Жените от шивашки и текстилни предприятия излизат на протест заради ниското заплащане и лошите условия на труд. Те са разпръснати от полицията, но две години по-късно на същата дата жените създават първия работнически синдикат. 

В България 8-ми март започва да се празнува след 9-ти септември 1944г и става любим празник на жените, за да почувстват признание и да се отчете приносът им в обществото. При нас, както и в Сърбия, Румъния, Босна и Херцеговина, Камерун, Чили, Хърватия и Черна Гора, 8-ми март не е официален празник, но в страни като Куба, Казахстан, Камбоджа, Китай, Грузия, Русия, Молдова, Украйна и други, празникът е обявен за официален. 

Моето послание към всички деца днес е - "Обичайте и почитайте майките си! Отделяйте по 30 минути на ден, за едно телефонно обаждане /било то и чат - нали сме модерни 😜/ или разговор на четири очи. Опитвайте се да им показвате, че те са важни и виаги ще бъдат."

А на мамите бих казала: "Давайте свобода на децата си. Те не трябва да бъдат вашите неизживяни мечти и амбиции. Обичайте ги и се опитвайте да ги разберете - и вие сте били на техните години, нали!"
Не на послдно място - мъже, ценете жените си, не ги оставяйте да страдат, не ги удряйте за нищо на света. Уважавайте майките и съпругите си! Бъдете мъже с главно "М", а не страхливци, които искат да притежават вещи. Правете изненади и подарявайте цветя не само на 8-ми март!

Весел празник! 

Честита Баба Марта!

Да сме румени, засмени, весели и здрави! 
Да обичаме, почитаме и помним българските традиции!

В този ред на мисли реших да споделя някои от легендите за мартеницата.

Та, една от тях е свързана с хан Аспарух и създаването на българската държава. Историята разказва за гълъб/сокол, изпратен от сестрата на Аспарух, Хуба. Когато Аспарух тръгнал да търси нова земя, стигнал до Дунавската равнина и ришл да се установи. По традиция трябвало да се направи жертвоприношение, за да се почете Тангра. Огънят трябвало да се запали със стръкче изсъхнал копър, но в околността не намерили токова. По това време Хуба сънувала брат си, новата земя и премеждието. Изпратила по птицата една китка копър, завързана с бял вълнен конец на крака. От нишката кракът на сокола/гълъба се наранил и прокървил. Бялата прежда се обагрила в червено. Така хан Аспарух получил китката, завързана с бяло-червен конец, на първи март. Запалил той огън както традицията повелява, а с конеца се закичил за здраве.

Другата легенда е за хан Кубрат и петте му сина. Повикал ги той и им заръчал да не се разделят, да бъдат единни. След време хуните нападнали прабългарите и взели в плен Хуба, дъщерята на Курбат. Предводителят Ашина предложил на братята да го признаят за техен владетел, с обещание да освободи Хуба и земите. Тогава братята се разединили противно на бащината разпоредба. Баян, най-големият син, признал владетеля и останал при сестра си. Другите тръгнали да търсят нова свободна земя. Преди да потеглат обаче братята се уговорили с Хуба и Баян да останат при хан Ашина докато намерят и се установят на нова земя, като Аспарух трябвало да изпрати вест по птица със завързан златен конец на крака. 

Минало се време, при Хуба долетял гълъб със завързан златен конец. Както била уговорката Баян и Хуба избягали от плен, стигнали Дунав, но били настигнати от хуните, които тръгнали да ги търсят. Хуба и Баян не знаели на къде да тръгнат и само плицата можела да им покаже пътя. Тогава Хуба вързала бал конец на крака на гълъба, брат и го пуснал, но в този момент бил прострелян от вражеска стрела и началото на конеца се оцветило в червено. Аспарух обаче бил от другата страна на реката, а хуните избягали като го видели.

Аспарух помогнал на брат си и сестра си да преминат реката, взел конеца и скъсал по едно парче от него за всичките си войни. Застанал пред войската и заявил, че с тази кръв са заплатили за неспазената повеля на Кубрат. Заръчал тази червено-бяла нишка никога да не се разделя и да бъде символ на обединения български народ.

Има различни интерпретации на тази история, но най-важното от всичко е изводът! А за мен той гласи следното: "Българите са вилек народ, който не веднъж е бил предаван от свои, но въпреки това е съществувал, съществува и ще продължи да същесвува! Въпреки трудности и проблеми има една група от хора, които се държат ръка за ръка както Пижо и Пенда и вървят в една посока. Нека бъдем заедно, нека не се разделяме, защото така сме по-силни, по-здрави, по-устойчиви!"

Before sleep confessions

Любов

Преди да заспя ❤

А ти вече спиш сладко предполагам.

И аз лягам!
Но без теб.

Понякога студен си като кубче лед,
друг път - сладък като вкусен сладолед.
На всички е ясно обаче,
че ти си най-милото гадже.

Дори когато съм непоносимо раче,
имам си едно юначе,
което все след мене тича
и безкрайно /надявам се/ ме обича!

М.Г.

Протеинови Палачинки

Здравейте, четящи!

Днес ми е неделно, мързеливо и някак скучно чак. Затова реших да изпробвам една рецепта. На вашето внимание:

Протеинови Палачинки

За целта ни трябват:

1 яйце

2 мерителни лъжици протеин (36г. Wellness протеин от Oriflame в моя случай)

чаша кокосово мляко (което нещо не ми допадна и реших да се отърва от него)

малко сода

** Тъй като го правя за първи път открих грешката си.
Вариант 1 - ако сложите сода, нека е по-малко + ванилия/какао за аромат.

Вариант 2 - може и без сода, като ванилията/какаото си остават като добавка.

Разбих всичко с миксер до хомогенна смес, която е по-гъста от обикновената смес за палачинки

Съвет от мен - палачинките се разкъсват и трябва да са с по-малък диаметър за по-лесно обръщане.

*** Палачинките ми станаха тъмни, черни като изгоряли, но не са.

Честита да ни е новата 2019 година!

Пожелавам ви най-вече здраве, много незабравими моменти, нови цели, към които да се стремите през годината, за да не ви е скучно, стари и още по-доказали се приятели, повече положителни емоции и сълзи от смях! Направете това, за което отдавна мечтаете и не сте посмяли да свършите/започнете! Бъдете смели, експериментирайте. Бъдете по-добри и по-позитивно настроени. Усмихвайте се на кондуктора в автобуса и на намусената продавачка в магазина. Животът става по-хубав, когато не допускаме негативизъм, нерви и песимизъм да седнат на трона.

Аз лично си пожелавам упоритост и постоянство (след здравето разбира се). Имам много идеи, за които ще ми е нужна много мотивация, огромно количество кафе, позитивизъм и целенасоченост! Бих искала да започна няколко неща през новата година, макар че смятам табуто с „от понеделник спирам да.../от понеделник започвам да...“.  По мое мнение ако има нещо, което искам да постигна и развия – просто започвам да работя и не чакам понеделник, следвашият месец или нова година. Въпреки това ще „започна на чисто“ и ще се постаря да тренирам повече, да следя приходите и разходите си повече, да се самообучавам повече, да се храня по-здравословно, да си лягам по-рано, да бъда по-амбициозна. Много ще ми бъде интересно към 01.12.2019г. какво ще бъде положението и дали еуфорията ми няма да се изпари още през март.

Стискайте палци!

Говорейки за нови неща, този блог е едно от нещата, които обмислях от известно време. Ето ме и мен – тук съм, надявам се все по-често и с все повече информация, теми, идеи и ентусиазъм. Аз съм Меги - едно мечтаещо (повече от необходимото) момиче, вярващо в мистерии, зодиак и себе си. Смятам да ви направя част от пътуванията ми (макар и не толкова чести, колкото ми се иска), да споделям певживявания, life hacks (или т.нар. практични трикове) и интересни факти, на които попадам от време на време. Животът ми не е толкова интересен, колкото ми се иска (не, че правя нещо по въпроса), но ще се опитам да следвам някои от точките в списъка и в края на годината да ги отметна като свършени, а не да ги препиша за следвашата. Нека 2019г. даде началото на дълго чакани, искани и обмисляни промени като вие ще се част от тях и ще очаквам критика (всякаква)!